Очите ми са гладни за море,
което да ме мами и привлича!...
Додето Хоризонта се дере –
от ревност, че Луната се съблича…
Часовникът ми отброява векове…
И седмици със дължината на години,
макар да падат нови снегове –
далече от високите витрини…
Душата ми жадува за Небе –
преди да бъде още позлатено!...
С едва набола в него синева –
от златна нимба сякаш озарено! ...