Прилегнал си кротко в тъмната нощ
и не усещаш моята близост,
а звездите изплитат небесния кош,
с целувки от мен те приспиват.
Аз се вплитам в сърцето от скреж,
в единния ритъм пулсиращ,
и търся с надежда следа от копнеж
по мен в твоя поглед умиращ.
И докосвам те с дъх на поле,
с пелена от сълзи те завивам.
Аз за теб съм река, а ти си море,
и в тебе безшумно се вливам.