Далечен

10 oct 2012, 12:29

Poesía » De amor

433 0 2

Прилегнал си кротко в тъмната нощ

и не усещаш моята близост,

а звездите изплитат небесния кош,

с целувки от мен те приспиват.

Аз се вплитам в сърцето от скреж,

в единния ритъм пулсиращ,

и търся с надежда следа от копнеж

по мен в твоя поглед умиращ.

И докосвам те с дъх на поле,

с пелена от сълзи те завивам.

Аз за теб съм река, а ти си море,

и в тебе безшумно се вливам.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.