ДАЛЕЧЕН БРЯГ
Нижат дните сива броеница,
аз още чакам я до своя праг -
една мечта, една искрица,
светлик, мираж, далечен бряг.
Очи притварям, пак зове ме,
протегнала към мен ръце,
разлиства пролетното време
и с него стопля ми сърцето...
Повежда ме по росна нива,
а там си Ти сред тез жита,
в усмивка сбрала дните живи, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up