ДАЛЕЧЕН БРЯГ
Нижат дните сива броеница,
аз още чакам я до своя праг -
една мечта, една искрица,
светлик, мираж, далечен бряг.
Очи притварям, пак зове ме,
протегнала към мен ръце,
разлиства пролетното време
и с него стопля ми сърцето...
Повежда ме по росна нива,
а там си Ти сред тез жита,
в усмивка сбрала дните живи, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse