ДАЛЕЧЕН ЗОВ
Нощта прикрива свойта самота
със изгрева прохождащ и потаен,
oт спомена се ражда тишина,
и някой, някъде, поема път незнаен!
А аз мълча сама във здрача,
отронва се за миг една сълза!
Не е тъга, вали, но не, не плача
ще помълча, завръщайки се на брега!
На онзи бряг, когото бях оставила
така самотен да ме чака всеки ден!
Не плача! Просто бях забравила ...