ДАЛЕЧЕН ЗОВ
Нощта прикрива свойта самота
със изгрева прохождащ и потаен,
oт спомена се ражда тишина,
и някой, някъде, поема път незнаен!
А аз мълча сама във здрача,
отронва се за миг една сълза!
Не е тъга, вали, но не, не плача
ще помълча, завръщайки се на брега!
На онзи бряг, когото бях оставила
така самотен да ме чака всеки ден!
Не плача! Просто бях забравила ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse