Oct 3, 2012, 3:05 PM
Далечни
Постой така на лунна светлина
за последен път да те погледам
и с очи от кадифена топлина
да те запомня и да те сънувам.
Ще тръгнеш бавно, необятен е света,
а мислите безкрайността ще пропътуват.
Някой ден за мъничко пред твоята врата ще спра
и океаните от скръб ще забушуват.
за последен път да те погледам
и с очи от кадифена топлина
да те запомня и да те сънувам.
Ще тръгнеш бавно, необятен е света,
а мислите безкрайността ще пропътуват.
Някой ден за мъничко пред твоята врата ще спра
и океаните от скръб ще забушуват.
© Росица Димова All rights reserved.
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
