3 oct 2012, 15:05

Далечни 

  Poesía » De amor
478 0 5

Постой така на лунна светлина

за последен път да те погледам

и с очи от кадифена топлина

да те запомня и да те сънувам.

 

Ще тръгнеш бавно, необятен е света,

а мислите безкрайността ще пропътуват.

Някой ден за мъничко пред твоята врата ще спра

и океаните от скръб ще забушуват.

© Росица Димова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??