Мълчи душата в ъгъла стаена,
с измъчени от треската очи.
И знае, че макар несподелена
една любов извира и сълзи.
Не иска да се рее с ветровете
и да се къпе в морските вълни.
Тя знае, че се срещат световете
макар в неизмерими висини.
За нея няма срещи невъзможни
от спомени, прелистени в нощта.
И сред заплетени въпроси - сложни,
човек отпива част от радостта. ...