Дали да не подремна месец-два поне.
После когато се събудя, ще помисля:
Стрували си да си буден, когато
около теб ежедневен мрак цари.
Когато си почти на петдесет, а чувстваш се поне на сто.
Значи нещо не е наред.
И когато вместо нежен, сладък сън,
душата ти вибрира като смартфон.
Мечтите даже и те почиват далеч от мен.
Доста съм неврозна зная, тревожа се за всичко.
Приижда моят сън, но после бързо бяга.
Отново в безсъние, дори след чаша водка. ...