Дали да го убия - „мъничко е"?
А страшно е.
Кънти в мозъчните клети мисълта за ада.
Греховно е, че ти си ме белязал.
Но ми харесва мисълта -
не ми е писано да вляза в рая.
Не от него - а пък той щастлив е.
И ме обича до полуда. Сълзите ми се стичат, стичат.
Не са за него - тебе знам, че губя.
А ти не знаеш нищо. И дори те няма.
Явяваш се за миг и бързаш да си идеш.
Дали да го убия?! Съвестта ме дразни ...