Дали да го убия - „мъничко е"?
А страшно е.
Кънти в мозъчните клети мисълта за ада.
Греховно е, че ти си ме белязал.
Но ми харесва мисълта -
не ми е писано да вляза в рая.
Не от него - а пък той щастлив е.
И ме обича до полуда. Сълзите ми се стичат, стичат.
Не са за него - тебе знам, че губя.
А ти не знаеш нищо. И дори те няма.
Явяваш се за миг и бързаш да си идеш.
Дали да го убия?! Съвестта ме дразни
Как страшно е, когато се замисля.
Дали да го убия.
Няма
Чрез него тебе ще обичам...
Кънти в мозъчните клетки мисълта за ада.
Но, Господи - до болка го обичам.
-------------------------------
Събудих се. Нима сънувах.
Готова си - ми каза онзи в бяло.
Разбрах - в съня била съм булка.
В действителност аборт направих.
© Наталия Божилова Всички права запазени