Ти късно дойде във живота ми, бързо си тръгваш -
далеч да отидеш си всяка секунда готов.
И в огън изгарям, или пък си просто замръзвам,
така не разбрала дали пък това е любов.
За миг промени ме и сякаш това е съдбата,
в сърцето ранено безмилостно сложила пръст.
Не искам спокойствие, нито дори свободата,
готова да нося съм тежкия даден ми кръст.
Не чакам награда и никой за нищо не моля,
аз просто получих това, за което мечтах,
но как да намеря във себе си сили и воля
да следвам сърцето, изгубено вече, без страх.
© Гинка Гарева All rights reserved.