Gareva
86 results
За другите животът продължава,
за теб остана вечният покой.
И питам - има ли за нас държава -
да пази свято и животът твой.
Животът наш - на всички тези хора, ...
  633 
Звънни ми, спомен. Имам телефон.
Или се обади за малко в нета.
Ще седна с теб на близкия балкон
и няма да се правя на заета.
Разказвай ми за минали лета, ...
  624 
Търпение е Бог. И прошка. Сила
незнайно де, но идва всеки път,
повикаш ли го. А душа е мила.
Човешко е да сме на кръстопът...
Не иска много той. Една молитва ...
  629 
Чаша вино. Парфюм на жена.
Маса нейде дискретна за двама.
Тиха музика, пълна луна.
И разходка из парка голяма.
Чак на утрото в светлия час ...
  755 
Да вали
Бавно пада снегът, ала всичко затрупа.
Твойте стъпки към мен,
мойте стъпки към теб -
те са сън. ...
  535 
Гузен си
Ти си гузен. Просто ти личи.
Нищо засега не подозирам.
Много изразително мълчиш,
трудно във очите ти се взирам. ...
  755 
Една Мария-Магдалена
на пътя някъде стои,
загадъчна като вселена,
тревожна - сякаш се бои.
За теб сега е тя Мария, ...
  587 
Женска логика - нищо не питай!
Звезден свод, аромат във косите
и е светло край тебе до бяло -
топло тяло до твоето тяло.
Цветна рокля във делника сив ...
  670 
И ръб на пропаст виждам в ясен ден.
Над нея остри върхове белеят.
Усещам страх, но нещо вътре в мен
ми казва: надникни без страх във нея.
Далече долу блъска се река ...
  613 
Казваш стига. Не, няма да спра,
ще потичам без цел из нивята.
Ще погледам. Там нейде орат
и засяват до късно земята.
Ще поспра, ще направя букет ...
  593 
Животът се оказа по-различен,
остана всичко някъде - мечти,
очаквания. Мислех го приличен.
А той разгърден, рошав ме смути.
Дали защото пак навън е есен - ...
  546 
Подарък за теб
Какъв подарък мога да ти дам -
душата си, ръцете си, очите
и да направя своя малък храм
за теб. Да идваш в него в дните, ...
  829 
Не ми прощавай. Няма и да моля.
Ако го можеш - просто забрави.
Към тебе тръгнах със сърце и воля,
така и не разбрах къде отбих.
И мислех си, че, даже път да няма, ...
  614 
Няма идеален дом -
препирни, по някой стон.
Но коминът още пуши
и живеят двама души.
Щом без ядове не може ...
  614 
Стопли ме. Аз съм като мокра птица
с криле, пречупени от бурен дъжд.
Летях в нощта и падах. И звездица
към тебе път показа ми веднъж.
Не се плаши. Аз кротко ще се сгуша ...
  922 
Вярвам в живота!
... защото е толкова хубав...
Шайия Лайт-Феята на любовта
Не те познавах. Като си отиде,
един приятел твой ни запозна. ...
  552 
За пръв път с мене някой разговаря
като човек, като с приятел равен.
Не се оплаква, че така товаря
живота му. Към него аз отправям
въпроси, мисли, страхове безбройни. ...
  694 
Ти можеш да ме слушаш с часове -
едничка дума, жест, усмивка моя
за тебе стават речни брегове,
в които блъска, пени се покоят
и мой, и твой... ...
  700 
Задържаха двама мъже, размахвали калашник пред дискотека
Къде, Българийо, отиваш?
Защо? Разстрел подир разстрел!
Ти беше плодородна нива.
Нима сега си просто цел, ...
  558 
Една игра играем. На диван
като пред лекар или пък пред бога
психоанализа си правиш сам.
Приятели помагат, ако могат.
Въпросите се сипят. Говори, ...
  617 
Преди да дойде старостта
и с избелялата ù дреха
да тръгна мълком през света
с една надежда за утеха,
ще дойдеш ти. Ще дойдеш, знам, ...
  686 
Живях елементарно, просто
и думите ми са такива.
Далеч от Бог и от апостол.
И мисля си, че бях щастлива.
Живях далеч от суетата. ...
  617 
Земя на моите деди. Поена
със кръв. Със стари рани по гърба.
От варвари-потисници рушена,
изправена от бедност на ръба.
Ти пак си млада, пак цъфтиш напролет ...
  721 
Всичко е същото. Мислим, че нещо променяме.
Нижат се дните ни. Даваме или пък вземаме.
Учим се как да обичаме и да прощаваме.
Учим се малко да вземем и много да даваме.
Всичко е същото от векове и за в бъдното. ...
  636 
Живееш в нас, в сърцата и душите,
макар да сме все в оня кръстопът
и да броим без теб, откак сме, дните -
все твойто име устните мълвят.
Живееш в нас, в делата ни и сякаш ...
  526 
Колко нощи безсънни,
колко много сълзи -
може камък солта им разтвори.
А съдбата, с облещени
странни очи, ...
  975 
Дойде в съня ми, както ти се молих,
за да ти кажа сетното "прости".
Душата ми до края се оголи
и само сънища ще бъдеш ти.
Насън ще милвам устните, ръцете, ...
  558 
Живя достойно, никого не мрази.
Обичаше децата си безкрай.
И болката ми, че не те опазих,
наоколо до края ще витай.
И ще се нижат дните мълчаливо - ...
  607 
Уча се да лъжа. Не успявам,
но опитвам, после пак и пак.
Все откриват ме. Недоумявам
как сдобих се с този мил мерак.
Дето се обърнеш - все лъжа е, ...
  595 
Говоря си със вятъра, с листата,
със кучето на двора, с есента.
И виртуално гоня самотата,
но път към мене все намира тя.
Отидоха си близките. Останах ...
  640  10 
Благодаря ти, Господи, за хляба,
но ако може - сиренце сложи.
Ах, колко малко, колко малко трябва
да се нахранят гладните души!
Благодаря, че ми остана верен, ...
  621 
Съдбата беше в моите ръце.
Така и не разбрах
какво да правя с нея.
Навярно и отгоре от сърце
и Господ-Бог над мен ...
  1711  11 
Живот на заем - кой ли би мечтал.
Но го живеем в страх и изумление.
Топим се - кой живял-недоживял
и търсим за душите си спасение.
На заем всичко - харчове, мечти ...
  660 
Едно момиче крачи в утринта,
мечтите явно бърза да догони,
а то самото е една мечта -
като разцъфнали напролет клони.
Пазете се от пътя му сега - ...
  557 
Движение си ти. Какво, не знам,
да спреш ще те накара от умора.
Сега си тук, след малко пък си там
и все жадуваш път. И срещи с хора.
Душата ти е скитница. И аз ...
  631 
Ние с тебе твърде дълго спорим.
Безпощадно мнения различни
за победа някаква се борят.
После думи промълвим обични.
Без адрес понякога изпсуваш ...
  724 
Един невероятно силен мъж
каквото е помислил, ни говори.
И да го сложат в рамка не веднъж
опитват се съдии, прокурори.
Опитват да го сринат във калта, ...
  540 
А колко дълго чакала си ти.
И ето че след толкова години
като врабче у теб се приюти
една до днес мечтана дума - сине.
Как светло е край тебе всичко днес ...
  856  13 
Казваш, че си Светла? Вярвам, мила!
В мрака на тунела светлинка
кара слабия да сбира сила
и върви с протегната ръка.
И надежда, че когато стигне ...
  479 
Край слънчево море, на ситен пясък,
пленени от безкрайна синева,
заслушани във вечния му плясък,
склонили са те двамата глава.
По пясъка следи на много хора, ...
  472 
Random works
: ??:??