Дали разбирам те?
Разбира се, че не.
И радостта, и болката са чувства твърде лични.
Човек разбира другия, единствено когато лично преживее.
Тогава всяка клетка в него чувства, тъжи или празнува,
но щом са чужди чувствата, не можем
да вложим същите емоции и мисли,
защото тъй устроени сме ние.
Когато болката е наша – тя е най-голяма.
Когато радостта е наша – тя е истинската радост.
По-лесно е обаче да нахлузим
доспехите на праведници в тоз живот, ...