Дали разбирам те?

Разбира се, че не.

И радостта, и болката са чувства твърде лични.

Човек разбира другия, единствено когато лично преживее.

Тогава всяка клетка в него чувства, тъжи или празнува,

но щом са чужди чувствата, не можем  

да вложим същите емоции и мисли,

защото тъй устроени сме ние.

Когато болката е наша – тя е най-голяма.

Когато радостта е наша – тя е истинската радост.

По-лесно е обаче да нахлузим
доспехите на праведници в тоз живот,
и съдници да бъдем на съдбата,
да мислим, че самотни и неразбрани единствени сме ние...

Една вселена в душата всеки носи,

тя скрита е за чуждите очи,

там скрити  са  най-съкровените ни чувства,

и радости, и болки, и мечти.

Затуй се чувства всеки неразбран,

понякога самотен, тъжен, зареял поглед настрани,

но туй не е трагедия, да знаеш,

така се чувства всеки в този свят,

защото туй не помрачава любовта

и грижата и жаждата по теб!

Безспорно,  важно е да не допуснем

заблудата, че някой друг

разбира по-добре душата наша,

изпълнена с толкова мечти,

защото просто в подходящия момент

е бил слушател наш и уж ни е разбрал…

Дали разбираш ме?

Разбира се, че не.

Но вярвам аз и все пак зная,

че туй не помрачава любовта ти  

и грижата и жаждата по мен!...