Притихнало е всичко, както в рая –
обгърнато в прегръдка от нощта...
Високо – ярките звезди, по обичая,
пулсират в ритуал с възпълната луна.
Вървя сред чернозема и си пея,
но всъщност тананикам под носа –
калта полепнала по мен благоговея,
пропита с мириса на влажната земя.
Денят ще си отдъхне в угарите,
ще се наспи под есенния скреж –
до утрото, когато плуговете
ще го разбудят, плъзгайки лемеж. ...