kasius (Бостан Бостанджиев)
390 1672
25.06.2012 г., 13:27 ч.  

Дали ще дочуят орехите? 

  Поезия » Друга
547 0 3

Притихнало е всичко, както в рая – 

обгърнато в прегръдка от  нощта...

Високо – ярките звезди, по обичая,

пулсират в ритуал с  възпълната луна.

 

Вървя сред чернозема и си пея,

но всъщност тананикам под носа –

калта полепнала по мен благоговея,

пропита с мириса на влажната земя.

 

Денят ще си отдъхне в угарите,

ще се наспи под есенния скреж –

до утрото, когато плуговете

ще го разбудят, плъзгайки лемеж.

 

А вятърът ще разпилей косите ми,

тъй оредели – с времето във крак…

Дали ще се завърнат градски жители,

пред портите на бащиния праг?

 

Дали от бедността в душите им,

ще се смразят огнищата им родни

или ще ги приемат, хлипащи,

като несретници, за битки непригодни?

 

Дали, те, мъдростта на орехите

от техните дворове, ще дочуят –

че няма никак щастие в доспехите,

когато са фалшиви и те брулят.

 

Че  бедният на вид, понякога,

е по-богат от всяко имане,

ако в шептящите асми под стряхата,

заветно къта свойто минало.

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Съвършено вярно! Духовна нищета - много на витрината, но почти нищо в склада!
    Хареса ми! Съпреживях.
  • Здравейте Дочка! Не можах по коментара да преценя, дали ти е харесало или не "мрънкането на чичко Скруч", но съдейки по единствения коментар и оценка, предполагам, че си го намерила за поносимо "мърморене", вероятно вдъхновяващо сатирични сантименти в творческия ти ефир. Благодаря за прекалено високата оценка!
  • "Дали от бедността в душите им
    ще се смразят огнищата им родни,"

    Градски жител-селски корен
    суховей във паметта.
    Плевели в гласа на ореха
    задушиха съвестта...
Предложения
: ??:??