Дали ще си мълчите?
И днес небето е небе, ала едва ли,
ще смогне Бог с дъга да го закърпи.
След сушата – потоп. Земята жали,
децата си. Вдовишки черни кърпи,
са сенките и жалопойно вият сури*
вълчици. Горка сол смъди в очите,
железни зверове и птици сеят бури,
на топло с пълни тумбаци, мълчите.
Мълчете си, че както казват – сухо злато,
мълчанието е. Върхушка сте богата.
Дали ще си мълчите тъпо и когато
без брой и ред смъртта целува ви децата?
----------------------------------------------------------------------
* – Cури - Светлосиви
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Мислех, че светът е надраснал тази глупост за трета световна война! Уви, оказа се, че светът все още много "малък" ! Поздравления за силния стих, Наде!
-
Благодаря ви!
-
Много силно, Наде!!!
-
Силно! Потресаващо!💔
-
-
А, у наше село си е без о-то - стегнато сурсинкяво.
Вие сте областен град - селска аристокрация, ние сме си селски пейзани, речено съчетано. -
Благодаря ви, приятели! Една малка поправка, сенсей - суросинкяв.
-
"Мълчанието пред лъжата е надгробното слово за истината."
Няма да има мълчание после... Уви! -
Който не е губил братя и сестри,
едва ли ще разкрие чувства...
Живеем с безметежното изкуство,
докато стон душата ни прогори! -
Браво!
Някои вече мечтаят за ядрени бомби от това небе да мятат...
Доуточни, че в нашия край има и цвят сурсинкяв. Цвят на нощна сиво-черно-кафяво-мътна котка... -
Много силни стихове, Нади! Прегръщам те!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
