Прегърнах вятъра,
защото само той на мен прилича...
Прегърнах вятъра,
защото е самичък.
Затворени във спомени живеем,
а кандилата безвъзвратно гаснат...
Тъй тихо вярата се стапя -
фитилце крехко - есенно кокиче.
И змийска кожа -
тленното се свлича
под уродливи сенки с профила на дните...
Мечтаното ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up