25 abr 2022, 17:13

Дали във спомена живеем...? 

  Poesía
417 12 9
Прегърнах вятъра,
защото само той на мен прилича...
Прегърнах вятъра,
защото е самичък.
Затворени във спомени живеем,
а кандилата безвъзвратно гаснат...
Тъй тихо вярата се стапя -
фитилце крехко - есенно кокиче.
И змийска кожа -
тленното се свлича
под уродливи сенки с профила на дните...
Мечтаното ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??