На В
Понякога неистово ми липсваш.
Дълбая в небесата океани.
Прелита в посивелите ми мисли
безкрайност от тъга и бели врани.
Не знам доколко някъде съм чакан.
Не се проврях навреме под дъгата.
И плуват към смълчаната Итака
армади от жадуващи фрегати.
Възможно е след време да забравя.
Възможно е дори да се събудя.
В спектакъла прегряват от октави ...