radi. (Ради Стефанов Р)
283 1629
2.07.2023 г., 10:51 ч.

Дами канят 

  Поезия » Друга
686 10 8

 

  На В

 

Понякога неистово ми липсваш.

Дълбая в небесата океани.

Прелита в посивелите ми мисли

безкрайност от тъга и бели врани.

 

Не знам доколко някъде съм чакан.

Не се проврях навреме под дъгата.

И плуват към смълчаната Итака

армади от жадуващи фрегати.

 

Възможно е след време да забравя.

Възможно е дори да се събудя.

В спектакъла прегряват от октави

сонатите на много тъмна лудост.

 

И тихичко щурците ще ми свирят.

Те пазят обещания за рая.

Цигулките на лунните пастири

в душата на самотника ридаят.

 

Но има шанс и има още време.

Случаен time-out още съществува.

В сценария това е друга тема -

измисляш сън, заспиваш и сънуваш.

 

Сънуваш танц, но шеметен и цветен.

Сънуваш, че дори били сме млади.

Ще мине там - последвал ветровете -

Орфей с ескорт от влюбени менади.

 

За този танц отново дами канят.

Те палят от миражите пожари.

Събирам нощ и грак на бели врани,

когато с тишината разговарям.

.

© Ради Стефанов Р Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??