Автор: Генка Богданова
Тръгна Дана с трена стар
към града на стриптийз бар,
където внукът й Йордан
всяка вечер ходи сам –
без децата, без жената,
че обичал красотата.
В бара имало промоции,
на услуги и емоции.
Там се чувствал окрилен,
с мъжки сили зареден.
Баба Дана все се чуди,
що се Даньо късно буди,
що тъй сутрин му се спи,
на цигарен дим вони,
денем работа не хваща,
а жена си често праща
на баща си да гостува,
но да прави и да струва,
без пари да се не връща
в Даньовата бедна къща.
Вкъщи левче той не носи
и от Дана заем проси,
харчи Даньо пари чужди
за личните свои нужди.
Денонощно кисне в бара -
ей тъй внукът й я кара.
На Дана дойде й до гуша,
все за този бар да слуша.
Реши лично да отиде
и с очите си да види
що за бар е това чудо,
че го люби Даньо лудо?
Ето я пред бара Дана,
и пред входа тя застана.
Бодигард, навъсил вежди,
строго бабата поглежда:
- Що щеш стара бабо тука?
Я върви да кОпаш лука,
да нахраниш и прасето!
Тук е място на което
нямат място стари баби,
а танцьорки стройни, слаби,
с едри цици апетитни –
стриптизьорки – все елитни.
На пилон снагите кършат
и „услуги“ разни вършат.
Чуй, юначе, ще се върна,
ала искам да надзърна.
Моля ви, не ме гонете,
ами в бара ме пуснете!
Нищо, че съм стара вече,
със сукман и със елече.
Аз съм баба любознателна,
ще съм кротка и внимателна,
само искам да узная,
що е стриптийз бар накрая.
Те подсмихват се ехидно:
- Виждаш ни се безобидна,
кротка, спретната и чиста
и си доста напориста.
Може да те пуснем в бара
като „стриптийзьорка“ стара?
На пилона с грациите
ще сбереш овациите.
А на ум си мисли Дана:
„ Само вън да не остана!
Как да ви накарам зная
да ме пуснете накрая
с драгоценните си гости,
„пазванти“ тъпи и прости!
После Господ да ви пази,
гадни, глупави „гавази“,
а и младите безделници
дето в празници и делници
тук замръкват и се будят,
вместо честно да се трудят!
Ето я накрая в бара
с дрянова бастунка стара.
Дълго гледа удивено –
вътре мрачно, одимено,
и сред алкохолни пари –
момци млади, мъже стари
зяпат някакви мастии,
кълчещи се голотии
и се хилят похотливо.
Ето го съседа Живо,
дето има три близнака
и жена го вкъщи чака.
Там пък, с блясък във очите,
пие Ганиното Мите.
Майка му лежи в постеля
от по-предната неделя
и душа бере, горката,
а пък Митьо в механата,
или тука, в стриптийз бара,
през „просото“ я подкара.
Онзи пък е наш Илия.
Що ще с тези „гивиндии“?
Чашите с замах „обръща“.
Няма ли за него къща?
Ами онзи, във кюшето,
със онуй „момче“ превзето,
май е Даньо, моят внук,
дето вечно „кисне“ тук?
Пенсията моя харчи
и не рАботи, макар, че
в къщи, с трън да се въртиш,
няма що да закачиш.
Кипна Дана възмутена,
като оса разлютена,
вдигна яка патерица,
хвърли се като тигрица
почна да налага здраво
по гърбините направо –
непознати и познати –
всеки, що краката клати,
безгрижния живот избрал –
без капка съвест и морал.
Гневна с пръчката подкара
стриптийзьорките на бара.
После погна и пазача
с патерицата във здрача.
Другият зае позиция
и повика там полиция
със молба да правят, струват,
бабата да арестуват.
- Една баба пощуряла
в бара се е развилняла.
Всичко тук е „пълна скръб“,
тя ни изненада в гръб…
Без арест й се размина,
нищо, че наби мнозина,
по своя метод остарял
със бой ги учи на морал.
Подкрепи я цяло село
и размина се без дело.
Вече всички имат мира,
стриптийз бара пък фалира.
© Генка Богданова All rights reserved.