Автор: Генка Богданова

Тръгна Дана с трена стар

към града на стриптийз бар,

където внукът й Йордан

всяка вечер ходи сам –

без децата, без жената,

че обичал красотата.

В бара имало промоции,

на услуги и емоции.

Там се чувствал окрилен,

с мъжки сили зареден.

Баба Дана все се чуди,

що се Даньо късно буди,

що тъй сутрин му се спи,

на цигарен дим вони,

денем работа не хваща,

а жена си често праща

на баща си да гостува,

но да прави и да струва,

без пари да се не връща

в Даньовата бедна къща.

Вкъщи левче той не носи

и  от Дана заем проси,

харчи Даньо пари чужди

за личните свои  нужди.

Денонощно кисне в бара - 

ей тъй внукът й я кара.

На Дана дойде й до гуша,

все за този бар да слуша.

Реши лично да отиде

и с очите си да види

що за бар е това чудо,

че го люби Даньо лудо?

Ето я пред бара Дана,

и пред входа тя застана.

Бодигард, навъсил вежди,

строго бабата поглежда:

- Що щеш стара бабо тука?

Я върви да кОпаш лука,

да нахраниш и прасето!

Тук е място на което

нямат място стари баби,

а танцьорки стройни, слаби,

с едри цици апетитни –

стриптизьорки – все елитни.

На пилон снагите кършат

и „услуги“ разни вършат.

Чуй, юначе, ще се върна,

ала искам да надзърна.

Моля ви, не ме гонете,

ами в бара ме пуснете!

Нищо, че съм стара вече,

със сукман и със елече.

Аз съм баба любознателна,

ще съм кротка и внимателна,

само искам да узная,

що е стриптийз бар накрая.

Те подсмихват се ехидно:

- Виждаш ни се безобидна,

кротка, спретната и чиста

и си доста напориста.

Може да те пуснем в бара

като „стриптийзьорка“ стара?

На пилона с грациите

ще сбереш овациите.

А на ум си мисли Дана:

„ Само вън да не остана!

Как да ви накарам зная

да ме пуснете накрая

с драгоценните си гости,

„пазванти“ тъпи и  прости!

После Господ да ви пази,

гадни, глупави „гавази“,

а и младите безделници

дето в празници и делници

тук замръкват и се будят,

вместо честно да се трудят!

Ето я накрая в бара

с дрянова бастунка стара.

Дълго гледа  удивено –

вътре  мрачно, одимено,

и сред алкохолни пари –

момци млади, мъже стари

зяпат  някакви мастии,

кълчещи се голотии

и се хилят похотливо.

Ето го съседа Живо,

дето има три  близнака

и жена го вкъщи чака.

Там пък, с блясък във очите,

пие  Ганиното Мите.

Майка му лежи в постеля

от по-предната неделя

и душа бере, горката,

а пък Митьо в механата,

или тука,  в стриптийз бара,

през „просото“ я подкара.

Онзи пък е  наш Илия.

Що ще с тези  „гивиндии“?

Чашите с замах „обръща“.

Няма ли за него къща?

Ами онзи, във кюшето,

със онуй  „момче“ превзето,

май е Даньо, моят внук,

дето вечно „кисне“ тук?

Пенсията моя харчи

и не рАботи, макар, че

в къщи, с трън да се въртиш,

няма що да закачиш.

Кипна Дана възмутена,

като оса разлютена,

вдигна яка  патерица,

хвърли се като тигрица

почна да налага здраво

по гърбините направо –

непознати и познати –

всеки, що краката клати,

безгрижния живот избрал –

без капка съвест и морал.

Гневна с пръчката подкара

стриптийзьорките на бара.

После погна и пазача

с патерицата във здрача.

Другият зае позиция

и повика там полиция

със молба да правят, струват,

бабата да арестуват.

- Една  баба пощуряла

в бара се е развилняла.

Всичко тук е „пълна скръб“,

тя ни изненада в гръб…

Без арест й се размина,

нищо, че наби мнозина,

по своя  метод остарял

със  бой ги учи на  морал.

Подкрепи я цяло село

и размина се без дело.

Вече всички имат мира,

стриптийз бара пък фалира.