Когато в нас магията изчезне
и тръгне си унила... За беда
изгася тя звездите белоскрежни,
отстъпва мястото си на скръбта.
Прибира си крилата да отдъхне
от полета високоустремен.
А вятърът когато в тях заглъхне,
присяда тихо, шепнейки рефрен:
за вярата, изгаряща дъха ни,
за болката, сълзите, ревността,
за устните изплакали страха си...
за всички неизречени слова. ...