8.12.2013 г., 10:47 ч.

Дано е слънце 

  Поезия » Любовна
664 0 10
Когато в нас магията изчезне
и тръгне си унила... За беда
изгася тя звездите белоскрежни,
отстъпва мястото си на скръбта.

Прибира си крилата да отдъхне
от полета високоустремен.
А вятърът когато в тях заглъхне,
присяда тихо, шепнейки рефрен:
за вярата, изгаряща дъха ни,
за болката, сълзите, ревността,
за устните изплакали страха си... 
за всички неизречени слова.

Когато в нас магията изчезне...
си тръгва и частица от страстта.
Превръща във мълчание стиха ми.
В сълза огромна сбира любовта.

А утре... нека да е друго време!
Запалена свещица в утринта!
Дано тъгата ни завинаги отнеме!
Дано е слънце... грейнало в дланта!

 

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??