Дар

Jan 15, 2008, 11:51 AM

Poetry » Love

676 0 7

Дар

Погледнах във небето - исках за запея.

Видях и ветровете - исках да живея.

Коленичих на земята - исках да простя.

Със длани пак събирах младостта.

С очи погледнах моята сянка.

Видях във нея теб - сън или мечта.

Птици, огън, самота, а любовта -

с ръце я хванах, като дар да ти я поднеса.

Със сълзи полях земята, родиха се сърца и рози.

Коленичих да ги взема, със сърце, ръце и тяло даже

събирах, грабех, като дар от Бог аз да ти ги поднеса

и щастие сърцето ми огря, и леко, леко отново засия...

Юлиано

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Magnoliq (Маги)

2008-01-28T18:26:48+02:00

Дарявайки Нея с този дар, даряваш всъщност себе си - с усещането, с таланта си да пресъздаваш невидимото!
Индиана (Криси)

2008-01-17T16:33:08+02:00

Ти пееш, Юлиано, прекрасен дар!
the_r0se (Теодора Драгиева)

2008-01-17T14:38:18+02:00

Прекрасен дар...това е дар от Бога!
Аската (Ая Цонева)

2008-01-16T08:18:43+02:00

Много е нежно!Поздравления!
veesii70 (Веселка Стойнева)

2008-01-15T23:57:59+02:00

"Погледнах във небето - исках за запея.

Видях и ветровете - исках да живея.

Коленичих на земята - исках да простя.

Със длани пак събирах младостта."

Много ми хареса първия куплет...Поздравления!!!
azura_luna (Петя Стефанова)

2008-01-15T11:56:24+02:00

Браво!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-01-15T11:56:04+02:00

Хубаво е...много е хубаво...!!!
с обич, Юлиано.