Дар

Dec 30, 2009, 2:36 PM

Poetry » Other

540 0 5

От стряхата на мойто детство
остана само спомен блед.
И нямам ни едно наследство,
освен това, че съм поет.
Годините се нижат бели,
отлитат с птичите криле
към неизбродните предели
на вечно синьото небе...
Но идва Новата Година,
а с нея – тъй очакван дар:
приятели и руйно вино,
и песните на гъдулар!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Дар

Want to read more?

Random works