Дар

30 dic 2009, 14:36

Poesía » Otra

542 0 5

От стряхата на мойто детство
остана само спомен блед.
И нямам ни едно наследство,
освен това, че съм поет.
Годините се нижат бели,
отлитат с птичите криле
към неизбродните предели
на вечно синьото небе...
Но идва Новата Година,
а с нея – тъй очакван дар:
приятели и руйно вино,
и песните на гъдулар!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Дар

Искате да прочетете повече?

Propuestas