ДАР

Jan 11, 2012, 3:29 PM

Poetry » Love

687 0 3

Няма ли да дойдеш пак,
последно като за раздяла,
и душата, потънала в мрак,
поне за миг да бъде пак засмяна.
Няма ли да ме прегърнеш
за последно с твоите ръце,
аз знам че няма да се върнеш,
а това разкъсва моето сърце.
Ела... и ме отведи,
за последно днес ме целуни
със страстта и нежността,
с които някога ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

ДАР

Want to read more?

Random works