ДАР

11 ene 2012, 15:29

Poesía » De amor

688 0 3

Няма ли да дойдеш пак,
последно като за раздяла,
и душата, потънала в мрак,
поне за миг да бъде пак засмяна.
Няма ли да ме прегърнеш
за последно с твоите ръце,
аз знам че няма да се върнеш,
а това разкъсва моето сърце.
Ела... и ме отведи,
за последно днес ме целуни
със страстта и нежността,
с които някога ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

ДАР

Искате да прочетете повече?

Propuestas