Дар

Jan 31, 2012, 8:32 PM

Poetry

454 0 0

Очните дъна са неизследвани,
по тях
полепнала е твърде много прах –
дълбоко напластена.
Под нея са погребани жени-сирени.
Но скрит е още страх в страха...
В букет от хризантеми,
със дъх на самота ухае всеки цвят;
човекът влиза в мелницата
млад и заслепен.
Излиза белобрад, отчаян, беден...
Понякога самата тя ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Дар

Want to read more?

Random works