Дар

31 ene 2012, 20:32

Poesía

456 0 0

Очните дъна са неизследвани,
по тях
полепнала е твърде много прах –
дълбоко напластена.
Под нея са погребани жени-сирени.
Но скрит е още страх в страха...
В букет от хризантеми,
със дъх на самота ухае всеки цвят;
човекът влиза в мелницата
млад и заслепен.
Излиза белобрад, отчаян, беден...
Понякога самата тя ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Дар

Искате да прочетете повече?

Propuestas