Светъл лъч от небесата сини
стопля моето сърце сред мраз,
искам да летя в тези висини,
разум няма над сърце власт!
Че една мила мома ми го отне,
аз сред облаците бели си витая,
нека я видя още веднъж поне -
да я прегърна, да съм като в рая!
Обич извира от сърце -
аз да я забравя не мога,
че тя има ангелско лице,
че тя дар ми е от Бога!