Дар от Бога е тя!

hcs (Георги)
2047 241

28.02.2024 г., 22:38 ч.

Поезия » Любовна

241 3 0

Светъл лъч от небесата сини

стопля моето сърце сред мраз,

искам да летя в тези висини,

разум няма над сърце власт!

Че една мила мома ми го отне,

аз сред облаците бели си витая,

нека я видя още веднъж поне -

да я прегърна, да съм като в рая!

Обич извира от сърце -

аз да я забравя не мога,

че тя има ангелско лице,

че тя дар ми е от Бога!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.