Аз видях в очите ти надежда,
когато чудото се случи в онзи миг.
Челото щом видях те да навеждаш,
скривайки със длани своя лик.
Наместо да извърна се с досада,
да продължа и да изтрия спомена си блед –
не го направих за едничката наслада,
да си докажа, че сърцето мое не е лед.
Отскубнах се от шарените дрехи,
от схватката на суетата и бита суров.
Наведох се към теб, към теб поех и
сякаш мисълта ме носеше към свят красив и нов. ...