Ти си очите, с които душата ми вижда нюанси и цветове
Ти си атомче обич и цяла вселена, погубваща светове.
Ти си топлото лято и лъчите красиви, които сърцето ми сгряват.
Ти си късчето лед и космически вакуум, които от студ ме сковават.
Ти си нежна мелодия и плач в тъмнината, песента си ми на живота.
Ти си плод забранен, ти си сладка отрова, които преглъщам с охота.
Ти си цялото щастие и щипчица болка, от които така се нуждая.
Ти си древна магия и капчица лудост; до безумие ти ме омая.