Ти си очите, с които душата ми вижда нюанси и цветове

Ти си атомче обич и цяла вселена, погубваща светове. 

Ти си топлото лято и лъчите красиви, които сърцето ми сгряват. 

Ти си късчето лед и космически вакуум, които от студ ме сковават. 

Ти си нежна мелодия и плач в тъмнината, песента си ми на живота.

Ти си плод забранен, ти си сладка отрова, които преглъщам с охота. 

Ти си цялото щастие и щипчица болка, от които така се нуждая. 

Ти си древна магия и капчица лудост; до безумие ти ме омая.