Daydream

Mar 25, 2008, 10:40 PM

Poetry » Phylosophy

671 0 2

Грозно се усмихва самотата
иззад ъглите на моя прашен ум.
Кърши тя на волята крилата
и овреме заглушава всеки шум.

Сам, но неприемано буквално,
търся сили, за да продължа напред
и воден от старание незнайно,
се боря да въвеждам всичко в ред.

Обичан, мразен, безразличен,
следвам своя ефимерен двойник.
Не мразя, но и не обичам.
Светец съм аз, но с нрава на побойник.

Песимизъм вечно все ме следва
и се опитва да прекърши моя хъс.
Но аз съм силен и преследвам
своите цели, даже в сняг и дъжд.

И ако не успея да постигна
туй, що съм наумил да сътворя,
то и малките неща ми стигат -
вярата, надеждата и любовта.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

miss_teneva (Дида Тенева)

2008-03-25T23:07:40+02:00

Много хубав стих!И тази двойнственост е очарователна.
ananke (Радослав Смилков)

2008-03-25T22:57:24+02:00

Да ти имам малките неща, интересно - кои ли са големите!? Поздрави и добре дошъл!