Грозно се усмихва самотата
иззад ъглите на моя прашен ум.
Кърши тя на волята крилата
и овреме заглушава всеки шум.
Сам, но неприемано буквално,
търся сили, за да продължа напред
и воден от старание незнайно,
се боря да въвеждам всичко в ред.
Обичан, мразен, безразличен,
следвам своя ефимерен двойник.
Не мразя, но и не обичам.
Светец съм аз, но с нрава на побойник. ...