Sep 7, 2019, 6:38 PM

*** 

  Poetry » White poetry
1198 3 1

Като бързи пътници

се качваме във влаковете бързи

на годините.

И все забравяме в купето

среща есенна, книга недочетена,

поглед, обещаващ, но несбъднат сън.

Слизаме на гари непознати,

но очаквани,

а времето прикача някой нов вагон.

И не спираме, пътуваме,

менят се бял сезон

със летен зной,

дъжд закъснял

със минзухари,

докато стигне влакът

до последния завой.

                                            1983 г.

© Милена Николова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??