***

7 sept 2019, 18:38

Poesía » Versos blancos

1191 3 1

Като бързи пътници

се качваме във влаковете бързи

на годините.

И все забравяме в купето

среща есенна, книга недочетена,

поглед, обещаващ, но несбъднат сън.

Слизаме на гари непознати,

но очаквани,

а времето прикача някой нов вагон.

И не спираме, пътуваме,

менят се бял сезон

със летен зной,

дъжд закъснял

със минзухари,

докато стигне влакът

до последния завой.

1983 г.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Петър1 (Петър Димитров)

2019-09-07T18:57:56+03:00

Прекрасно стихотворение, Милена!