Oct 18, 2011, 5:55 PM

Де е Поета? 

  Poetry » Other
739 0 4

Тази всемогъща творба посвещавам на брат ми Никола 

 

Търся поета в черната стая.

Беше заминал, нищо не зная!

"Вечен ще бъда" - казал ми беше,

още гласът му в мене ехтеше.

 

Де е Поета, никой не казва!

Болка проклета, мъка ужасна.

Помня последно - колко гореше,

беше в леглото, тихичко спеше!

 

Гледам тавана, вдигнах ръцете.

Силно извиках: "Де си, Поете?".

Чувам гласа ми, ехо се връща.

Звуци подскачат в цялата къща.

 

Нещо пристигна - бе телеграма,

беше Поета, вече го няма.

Горе в небето - Пътя поема,

стана единен с цяла вселена.

 

Вълци го хапят, змейове палят,

всички стихии него не жалят.

Много понесе, много отбива - 

Вече Поета мирно почива.

 

© Сандостен Калций All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??