Тази всемогъща творба посвещавам на брат ми
Търся поета в черната стая.
Беше заминал, нищо не зная!
"Вечен ще бъда" - казал ми беше,
още гласът му в мене ехтеше.
Де е Поета, никой не казва!
Болка проклета, мъка ужасна.
Помня последно - колко гореше,
беше в леглото, тихичко спеше!
Гледам тавана, вдигнах ръцете.
Силно извиках: "Де си, Поете?".
Чувам гласа ми, ехо се връща. ...