danisab (Ниела Вон)
214 312
Jan 25, 2011, 3:47 PM

Дебела ли съм, мили? 

  Poetry » Humour
1870 0 15

Всеки ден го питах безпощадно.

Не пропусках. Няма празна утрин. Да.

И задавах го директно и на гладно.

За да няма  време за лъжа.

Той много ме ценеше. Всеобхватно.

И  виждах как  ме мереше с ръце.

Лудувахме... Беше си приятно.

Но истината чаках. От първото лице.

Отлагаше за малко. За закуска.

(Намерил Глухата да моли за бекон!)

Отблъсквах го с тигана. Не допусках

 заобиколни мрънканици в моя дом.

Отлагаше повторно. За да бръсне

опънато  от недомлъвчици лице.

Но аз, по-бърза и чевръста,

тиктаках по халат с разперени ръце.

Капитулирал в търсенето на чорапи,

издебнах го и с устни  на ухо

зададох  си свещения въпрос, отхапан

 от многото мои "Как?" и "Защо?"

 

- Дебела ли съм, мили? - и се проснах,

готова бях за варианти два.

А той, загубил сили, запустосва...

Но смее ли да каже "Да".

Поглежда ме, преглъща  и отрежда.

(От букви някакви зависи му деня.)

– Но, мила, ти си ненагледна

и най-слаба на света!!!

 

 

(Да бееее, да!:))))

© Ниела Вон All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ех, че ми хареса - хумористичното и веселото, са нещата, които ми харесват най-много.... Поздрави.
  • Яж, пий, носи си новите дрехи иии.....който не те харесва - няма вкус Сами си го търсите жените с такива въпроси и после ние сме ви виновни, че сме откровени Да бееее, да!) Поздрави, Ниела
  • Бароне, благодаря, де да беше така
    Но теглилките са на днешния стандарт мерилките
  • Поздравявам те с едно мое стихо, Ниела Вон:

    Господи, стига
    с тези рецепти за щастие
    и диети,
    с тези моркови и зарзавати.
    Виж: как нейната кожа, прозрачната,
    свети,
    как очите ù
    режат до кост тъмнината...

    Тя е хубава, Господи,
    толкова хубава,
    но защо ù е фитнес
    и гирички - пълна мъчилка.
    Или искаш да гине
    забравен
    талантът на Рубенс
    пред една електронна теглилка...

    Тя е просто картина
    на моите помисли смели:
    окръглява деня ми, нощта ми
    с движения бавни,
    а край нея нащърбени,
    кльощави топмодели
    гълтат свойте кореми
    и просто се пукат от завист...

  • Лирическата ми героиня е много нахална Иначе и аз съм задавала подобен въпрос,но еднократно.
    ( а на един стар кантар ми беше преместил стрелката на 2 кила напред,аз се меря ежедневно и това ми докара много лошо настроение,вечерта каза само:"Абе ти ми се видиш ма-а-а-алко като че ли напълняла"После призна
  • Развесели ме
  • Ех, че е весело! Браво!
  • да, вярно е, мъжете не забелязват, ако не им се обърне внимание, та затова не го питай и не говори на тази тема, просто му се усмихвай, както ме усмихна мен!
  • !Щом така ти отговаря, питай го всеки ден!
  • много ме усмихна!
    )
  • Развесели ме!Поздрави!
  • Не му задавай такива въпроси, кой знае какъв отговор ще му дойде на устата някой ден, пък и мъжете не забелязват, докато специално не им обърнеш внимание, стиха е готин...
Random works
: ??:??