Всеки ден го питах безпощадно.
Не пропусках. Няма празна утрин. Да.
И задавах го директно и на гладно.
За да няма време за лъжа.
Той много ме ценеше. Всеобхватно.
И виждах как ме мереше с ръце.
Лудувахме... Беше си приятно.
Но истината чаках. От първото лице.
Отлагаше за малко. За закуска.
(Намерил Глухата да моли за бекон!)
Отблъсквах го с тигана. Не допусках
заобиколни мрънканици в моя дом. ...