Patrizzia (Надежда Ангелова)
2360 18405
Apr 4, 2021, 5:27 PM

Деца човешки – слънчогледи 

  Poetry » Phylosophy
590 13 22
Животът ни е просто семе
и после – два на два и кал,
каквото трябва, ще си вземе
природата, без капка жал.
Остават спомените бледи
и някой ближен, да скърби,
деца човешки – слънчогледи,
с еднакви, преходни съдби.
Жалейката ще се прокъса,
от слънце, дъжд и ветрове.
Години дълги, памет къса,
понякога ще позове ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Random works
: ??:??