Patrizzia (Надежда Ангелова)
2360 18405
4.04.2021 г., 17:27 ч.

Деца човешки – слънчогледи 

  Поезия » Философска
585 13 22
Животът ни е просто семе
и после – два на два и кал,
каквото трябва, ще си вземе
природата, без капка жал.
Остават спомените бледи
и някой ближен, да скърби,
деца човешки – слънчогледи,
с еднакви, преходни съдби.
Жалейката ще се прокъса,
от слънце, дъжд и ветрове.
Години дълги, памет къса,
понякога ще позове ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Предложения
: ??:??